От консуматорство към минимализъм. Крачка към по-съзнателно ежедневие.

Ако не знаеш от колко имаш нужда, по подразбиране започваш да живееш с нуждата от „повече“.

Раян Холидей – американски автор, маркетинг експерт и предприемач

Всичко започва около 16 век, когато в Англия се заражда разбирането, че човек трябва да си купува не само това, което му е необходимо, за да живее, но и неща, които правят живота му по-хубав. Така малко по малко в съзнанието на хората започва да израства вярването, че колкото повече неща имаш, толкова животът ти ще бъде по-хубав. Днес, 500 години по-късно, убеждението, че да притежаваш повече неща ще направи живота ни по-хубав е гравирано толкова силно в съзнанието ни, че обикновено не отделяме дори половин минута, за да помислим дали наистина имаме нужда от поредната покупка, за която продаваме своето време, енергия, внимание и пари.

21-ви век. Добре дошли в света на консуматорството. Някои му казват „светът на секънд хенд щастието“.

Консуматорството е начин на живот, в който хората отчаяно купуваме стоки, за да решим вътрешните си проблеми: скука, самота, желание за по-висок статус, желание да бъдем щастливи, да бъдем по-готини, нужда да намалим стреса и т.н. Консуматорството е автоматично, несъзнателно купуване и трупане на вещи, които рекламите ни внушават, че искаме или сме ги видели в някой друг и инстинктивно решаваме, че ако ние ги имаме, ще бъдем като него. Консуматорството е начин на живот, при които оставяме щастието и идентичността ни до голяма степен да зависят от това колко чифта обувки, ризи, чанти и т.н. притежаваме. И ако дори си помислим да изхвърлим една от всички тези вещи, (които дори не носим!) го преживяваме така сякаш се разделяме с част от… себе си?!

Консуматорството е увличащо и удобно поради две основни причини:

1. То ни помага да избягаме от трудните за нас решения. Все пак по-лесно е да идеш да си купиш дреха или тенджера, отколкото да седнеш у вас и да помислиш какво не е наред с живота ти и как да го оправиш;
2. Консуматорството ни „помага“ да се справим със страха си от това, че не се чувстваме достатъчни. „Не съм достатъчно умен, интересен, способен, красив, компетентен, знаещ… обичан.“ Това е мисъл, която минава през ума дори и на външно най-уверения и стабилен човек. Тази мисъл е илюзия, която ние често приемаме за истина. Покрай цялата външна пропаганда за купуване, умът ни е убедил, че купувайки си повече вещи, дрехи, обувки – ще запълним дупките в себе си. Това обаче, което постигаме с консуматорството е да правим тези дупки още по-широки. Защото тази празнота не се запълва с поредната нова риза, а с поставяне и постигане на значими за нас цели. Както и с адресиране и решаване на важните за нас въпроси.

Към настоящия момент така е устроено обществото в почти целия свят – хората работим, за да имаме пари, за да си купуваме неща, за да бъдем щастливи. Този цикъл обаче няма край. И ние се въртим в него, защото… така правят всички. Именно затова казвам, че консуматорството е живот на автопилот. Живот, при който автоматично поставяш купуването пред създаването, посредственото пред важното, лесното пред трудното. И всичко това с цел да направим живота си по-хубав.

Което е чудесно.

Единственият проблем е, че „по-хубав“ не означава „по-смислен“. А това, от което хората имаме нужда, за да бъдем наистина щастливи е да усещаме смисъла на живота си, а не прахоляка от вещите в гардероба си.

Каква е алтернативата на консуматорството?

Алтернативата е да намалим купуването и да увеличим създаването на смисъл. Да спрем да поставяме идентичността и усещането си за значимост в ръцете на стоките в магазина и да се научим да ги създаваме чрез себе си и начина, по който живеем.

Алтернативата на консуматорството е преминаване към по-минималистичен начин на живот. Минималист е човек, който създава щастието си не през имането и купуването, а през живеенето на самия живот. И през правенето на съзнателни крачки към създаване на някакъв смисъл за себе си.

 

Какво представлява минималистичният начин на живот?

Минимализмът е начин на живот, при който човек поставя под въпрос всичко (вещ, информация, ангажимент, човек, разговор), което присъства или се опитва да влезе в живота му, като се пита: „Това каква стойност добавя в живота ми?“. Разбира се, отговорът на този въпрос е различен за всеки и следователно при минималистичният начин на живот няма правила. Това, което аз бих ви препоръчала, за да живеете минималистично най-вероятно би било различно от съветите, които някой друг би ви дал. Един 20 годишен младеж, който живее сам би имал различен минималистичен стил от една 45 годишна домакиня. Но общото между всички нас е стремежът към по-опростен, осъзнат и смислен живот. Това е живот, в който съзнателно запазваме и приемаме за себе си само това, което ни е нужно и което помага на живота ни да бъде израстващ, смислен и красив. Всичко останало ни дърпа надолу и следователно е излишно.

Минималистичният начин на живот, във всеки от неговите варианти е живот, в който изхвърляме излишното (което не използваме и от което нямаме нужда) и така си освобождаваме повече време, енергия, внимание и пари. Тези свободни ресурси ни дават възможност да учим нови неща, да си поставяме цели, да експериментираме, да успяваме, да грешим, да празнуваме победите, да се възстановяваме по-бързо от провалите, да израстваме като личности и да подобряваме света на хората около нас. Всичко това ни носи дълбоко вътрешно удовлетворение и радост от преживяването наречено живеене. И имаме всичко това просто, защото сме избрали да освободим място за тези неща в живота си. Защото сме изхвърлили непотребното. :)

 

В кои сфери е приложим минимализмът?

Минимализма е начин на мислене и модел на поведение, който обхваща абсолютно всяка сфера. При минимализма намаляваме несъществените си ангажименти, за да си освободим време, в което да подхранваме отношенията с хората, които наистина обичаме и ценим. Намаляваме разсейванията в ежедневието си (телевизор, безсмислено дълги телефонни разговори, обикаляне по магазините, четене на несъществена литература и т.н.), за да имаме повече вниманието за нещата, които ни генерират по-дълбок смисъл. Дейности, в които ние създаваме. При минимализма намаляваме шумът от вън, за да чуем какво има да ни каже тишината отвътре. И така взимаме решения, които са максимално приравнени към личната ни истина.

Като резултат от всичко това имаме по-добро здраве, повече спокойствие, увереност, съзнателни и обогатяващи взаимоотношения, израстване, принос към хората около себе си, радост, щастие, фокус, категоричност, подравненост спрямо себе си.

Други ползи от минимализма са:

• Преминаване от режим на чудене към режим на категоричност. Консуматорството обикновено е живот на чудене – тази рокля или онази, в този магазин или в онзи, сигурен съм или не съм сигурен. Чуденето и объркаността ти стават модел на поведение за всяко малко или голямо нещо. Същото се получава когато купуваме вещи, дрехи и обувки, които са ни “както и да е” или “колкото да не е без хич”. Това се превръща в начин на мислене. Накрая, съвсем неусетно, целия ни живот се превръща в “както и да е”. Когато обаче свикнеш да държиш в полето си само същественото и важното, за напред започваш много по-лесно, убедено и категорично да решаваш кое да приемеш и кое не в живота си;
• Развиваш по-дълбоко усещане, че си достатъчен сам по себе си. Минимализмът ти дава възможност да се освободиш от излишното и от „многото“. С времето разбираш, че наистина можеш с малко. Зависимостите ти намаляват. Желанието ти да създаваш се увеличава. Нещата, които идват от теб стават повече. Така виждаш, че можеш повече отколкото преди си си мислел. Това изгражда доверие към себе си, че можеш да се справиш каквото и да се случи. И това наистина е така;
• Израстване на личността и принос към хората около теб. Двете най-съществени нужди на абсолютно всеки човек, за да се чувства пълноценен са нуждата му от израстване и нуждата му да бъде полезен с нещо за света около себе си. Когато освободиш вниманието и енергията си от това да проучваш, да търсиш, да обикаляш, да ровиш, да купуваш, да поддържаш, да организираш, да чистиш… вещи – имаш време за учене, за експериментиране, за опити, за грешки, за израстване, за подобряване на света около теб. Това са неща, които създават щастие и трайно удовлетворение.

При консуматорството човек обикновено е субект следващ изцяло от несъзнателните си импулси за купуване, харчене, трупане, задлъжняване, скачане от едно разсейване към друго и правене на това, което правят всички останали. При консуматорството човек е много зает. С безброй несъществени решения, които не му носят никаква стойност и го оставят вечно изморен.

При минимализма човек свиква внимателно да обмисля дали едно нещо (вещ, ангажимент, информация, друг човек, разговор и прочие) му е необходимо, дали обслужва целите му, дали му добавя стойност и чак тогава решава дали да му отдаде своето време, енергия, внимание или парите си.

Как преминаваме към по-минималистичен начин на живот?

Преминаването към по-минималистичен начин на живот започва с отстъпване назад и поглеждане отстрани с какво сме запълнили живота си и кое от тези неща (вещи, информация, ангажименти, хора, разговори и прочие) наистина добавя стойност, радост и свобода в живота ни. Минимализмът поставя качеството над количеството.

Започваш като просто се запиташ: „Как мога да се освободя от ненужните си вещи и притежания?“

И от тук нататък всеки преценява за себе си кое да запази и кое да изхвърли. Обикновено в началото изхвърляш малко нещо, но с течение на дните, месеците, годините – започваш да изхвърляш повече. :)

Стремежът да имаш по-малко вещи не означава, че има нещо лошо в това да притежаваш материални неща. Проблемът не е в това какво притежаваме, а каква част от вниманието, енергията и смисъла на живота си влагаме във вещите. Проблемът е, че хората имаме склонността да се грижим и да придаваме по-голяма важност на вещите си отколкото на здравето си, на взаимоотношенията си, на личностното си израстване, на поставянето и постигането на значими за нас цели.

Ако искаш да имаш 20 чифта обувки, 30 рокли, 8 чифта дънки и къща пълна с вещи – ОК. Ако тези неща са наистина важни за теб – имай ги. Минимализмът не те ограничава. Той просто ти позволява да вземаш тези решения по-съзнателно и по-обмислено, а не да си субект, движен изцяло от несъзнателните си импулси за купуване и трупане, за да се разсееш от други много по-важни за теб въпроси и решения.

Първата стъпка към минимализма обикновено е най-трудна, защото включва по-радикални промени в средата около нас и най-вече в начина на мислене, в действията и навиците ни. Но започвайки – пътешествието на минимализма става все по-лесно, все по-леко и все по-завладяващо. :)

Всеки от вас е разтребвал дома си до сега е установил, че това не включва просто едно хвърляне, а размисъл  – кое искам да задържа, кое наистина ми е нужно, кое ми носи стойност и кое ми е неутрално или дори неприятно, но не мога да разделя с него. И защо?

Разглеждайки, обмисляйки, преживявайки всеки ден различни аспекти на разтребване на непотребното ние вече внасяме по-голяма съзнателност в живота си. Формираме нов начин на мислене, което е с максимален фокус към значимото. Занапред това ще ни помогне да забелязваме по-ясно импулсите си за автоматично купуване и да не им се поддаваме толкова лесно.

Тъй като е хубаво да има нещо, което да ни държи будни за автоматично купуване и това да не допускаме лесно непотребното да влиза в живота ни, ви предлагам 3 начина, по които бихме могли да направим това. Изберете кой от тях най-много приляга лично на вас и го премете като изследователско предизвикателство, което да започнете от днес. :)

Ето 3 начина, по които може да преминем към по-минималистичен начин на живот.

• Направете си 30 дневен лист. Всеки път когато ви възникне порив да си купите нещо ново, вместо веднага да си го купите – сложете го във вашия 30 дневен лист като отбележите датата, в която сте го добавили. Възприемате правилото, че няма да си купувате абсолютно нищо без то да е записано във вашия лист и да е седяло там за минимум 30 дни. Ако след 30 дни все още го искате – купете си го. В другия случай – зачеркнете го от списъка. В супермаркета купувайте само храна, която ви е нужна (без „може да ми се дояде“) и само по един вид тоалетни принадлежности. Може да си купувате нови единствео и само когато сте изразходили предните;
• Сложете се на 3 месечна купуваща диета. Тук е лесно – слагате си абсолютна забрана, че от днешна дата за 3 месеца няма да си купувате абсолютно нищо ново, освен нещата необходими, за да живеете. Без дрехи, без техника, без джунджурийки. Само най-необходимото. Занимавам се над 18 години с хранене и съм се подлагала на почти всички възможни режими, но най-важната диета през живота ми беше тази – 3 месеца без да си купувам нищо ново. Предвид, че преди това си избирах квартирите по големината на гардероба и мястото за обувки, това беше велико предизвикателство за мен. Но консуматорството и безумната нужда „да си купя нещо ново“ беше обзела цялото ми свободно време, енергия и внимание, и ако исках да направя поне нещо стойностно в живота си, трябваше да намаля цялото разпиляване и да се събера. За тези 3 месеца, освободеното време, енергия, внимание и пари вложих в различни курсове за създаване на wordpress сайтове, маркетинг и психология. След 3 месеца фокусът ми беше изцяло сменен, знанията ми бяха обогатени, а самочувствието от това – пораснало. Установих, че нуждата ми да си купувам постоянно нови дрехи, обувки, свещи, принадлежности и т.н. е била фалшива нужда, която умът ми беше заложил в мен, за да си запълвам свободното време и защото това е по-лесно отколкото да създаваш смисъл. Когато обаче осъзнаеш, че не дрехите, а личното ти развитие е най-скъпият човешки аксесоар и носител на щастие – тогава идва голямо освобождение. Последва 6 месечна диета от същата. :) А през 2016-та година реших цяла година да не си купувам никакви нови дрехи, обувки и вещи. :) Имам само и единствено дрехи, в които се чувствам удобно и ме вдъхновяват – дали заради материята, дали заради марката, дали заради цвета или някой детайл – всички дрехи, които съм оставила са ми любими. Без парцалки, без “както и да е“, без “да има нещо“. Малкото и ценни вещи, дрехи, обувки носят много заряд, енергия и вдъхновение. Силно препоръчвам да експериментирате с този вариант на 3 месечна купуваща диета и да наблюдавате себе си как това ще ви се отрази;  :)
• Вариант за напреднали. Изберете си само 100 вещи от това, което притежавате към момента (от лъжицата до колата) и си направете предизвикателство да живеете един месец само с тези 100 неща. Другите ги приберете в килера, в стая която не ползвате, под леглото или където искате. Просто си поставете за цел да изкарате един месец само с тези вещи и вижте дали това по някакъв начин ще промени мисленето ви, че имате нужда от много неща, за да живеете добре.

Тъй като, когато се освободим от купуването и всички свързани с него дейности на търсене и поддръжка, освобождаваме един доста голям резерв на време, енергия и внимание – за да не се поддадем на естествената склонност на ума да блуждае и да ни вкара в негативност е силно препоръчително да си измислите нещо, в което да вложите тези освободени ресурси. Препоръката ми е да се запишете да учите нещо ново и интересно за вас или да започнете някакво творческо хоби (танци, пеене, рисуване) или проект, който сте отлагали до сега. Намерете нещо интересно, радващо, творческо за вас, с което да оползотворите освободеното време, енергия и пари. :)

Задачи за практикуване занапред:

Дайте си 5 минути за размисъл и ако се хванете, че се намирате в ситуация с пълен гардероб с дрехи, половината от които слагате веднъж на година, но сутрин сте убедени, че „няма какво да облека“. Ако в банята си имате 3 различни шампоана, 2 душ гела, 3 дезодоранта и в същото време с нетърпение чакате новия каталог на Орифлейм. Ако си пълните количката в супермаркет без да мислите какво слагате в нея. Ако изхвърляте храна. Ако купувате и консумирате неща, които смятате, че имат силата да утешат болката от това, че в работа/семейството/познатите постоянно ви изнервят. Или ако сте пренесли консуматорския тип поведение във вътрешния си живот – отдавате се на непотребни мисли, думи, действия, хора. Значи наистина ви е време за консуматорска диета, с която поне малко да се отдръпнете от „хубавото“ и да направите крачка към смисленото.

Ако искате да разтребите дома си и да създадете своята форма на по-минималистичен начин на живот, но не знаете откъде да започнете – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния ми курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. :) 

Приятен и успешен ден. :)
Венета