По-долу ще намерите част от книгата “Насаме с разделното хранене“, в която се описва важността и нуждата от “съгрешения”, за да може да изградим едни не само полезни, но и наистина здравословни и дългосрочни навици в ежедневието си. :)

Греховни дни

Истинското значение на думата „грях“ (от гръцкия език: „Hamartama“ и съответния глагол „hamaetanein“) е „пропускам”. Не означава да направиш нещо погрешно или неправилно, а означава семплото „пропускам“, „разсейвам се“. Това е истинският грях – да пропуснеш, да се разсееш.

Подложен на продължително напрежение, стрес и отрицателни емоции, човек започва да се чувства отпаднал, отчаян, нервен, раздразнен и демотивиран. В такива моменти умът ни е в състояние на дисбаланс и силно усещаме нужда от активна почивка. Нужда да си „дръпнем шалтера“ и да се отървем от лудостта на собствения си ум.

Това състояние е съвсем естествено за всеки от нас и умът ни има периодична необходимост да „пропусне“ да бъде толкова активен и да се „разсее“ от външния свят, за да възстановява регулярно вътрешното си равновесие и след това да е в състояние да работи на пълни обороти. Именно способността да се „откъсваме“ и да си почиваме от „шума“ на заобикалящата ни реалност е от главно значение за поддържане на нашето балансирано състояние.

В своята книга „Шлифоващият диаманти“ Геше Майкъл Роуч разказва за будистката практика Tsam. Tsam на тибетски означава граница или разделителна линия. Думата се използва, за да означи умението на човек от време на време да се откъсва от дейността си и в известен смисъл да очертае кръг на усамотение около себе си (т.е. изолиране от работа, хора и всички външни стимули), в който да може да поседи на спокойствие, да не прави нищо, а просто да поразмишлява. Време за откъсване от дейността си в търсене на нов поглед върху същата тази дейност. Може да са няколко часа, но най-добре е да са няколко дни.

За повечето дейни хора в началото подобна практика се оказва затормозяваща. Първата естествена реакция е завладяващото усещане, че си губим времето, защото просто седиш и не правиш нищо. Важното обаче е да гледаме на това откъсване не като на почивка, а като на време за размисъл и време за зареждане с нови източници на вдъховение. Трябва да си припомняме целта на този кръг, а именно да напрегнем нашия ум отвътре, като съвсем целенасочено го лишим от всякаква стимулация отвън. Това е времето, в което не само да позволим на вътрешния си глас да се прояви, но и да чуем и разбрем какво има да ни каже. Тибетците считат, че тишината, мълчанието и отсъствието на всякакъв вид работа форсират вътрешната творческа и съзидателна енергия.

По-късно, когато човек се върне в експреса на дейния живот, част от решенията, които е взел по време на пребиваването си в кръга, може да му се сторят нереалистични и наивни. Точно така един ум, завърнал се в света на шума, реагира на идеите, родени от тишината. Тогава идва време за риск. Защото целият смисъл на „кръга“ е да се завърнем от него готови да изградим един нов свят. А новите светове не се изграждат без известен риск.

Идеята за „откъсване“ от външната среда присъства и в йога, където медитацията е мощно средство за „изключване“ от активността на мисленето и действието с цел съзнанието да си почине и да се зареди с енергия, така че след това да бъдем още по-продуктивни в ежедневието си. Този метод има научно доказани ползи за възстановяване на вътрешното равновесие и за увеличаване капацитета на съзнанието, тъй като чрез медитацията ние способстваме за оросяване на по-голяма част от мозъка (т.е. създаваме повече невронни връзки, следователно започваме да използваме активно по-голяма част от ума си). По този начин се активират нови пътища на мисълта, помагащи на човек да си обяснява въпроси, които до момента не е могъл да разбере, както и да достига до нестандартни и иновативни решения.

Посланието, което изплува на повърхността на тези учения е, че умът работи най-добре тогава, когато е „греховен“ :) – когато пропуска да бъде толкова активен и се разсейва от време на време.

Необходимостта от „изключване” съществува дори и при сърцето. „Повечето хора си мислят, че то работи постоянно, но всъщност след всяко свиване има ясно изразен период на почивка. Когато бие с умерения пулс от седемдесет удара в минута, сърцето работи само девет от двадесет и четирите часа. Общото му времето за почивка е цели петнадесет часа на ден. Резултатът: за двадесет и четири часа сърцето изразходва толкова енергия, колкото е необходима за натоварването на двадесет тона въглища на един метър висока платформа. И върши това невероятно количество работа в продължение на петдесет, седемдесет, дори деветдесет и повече години.“

– Дейл Карнеги

Ако се замислим, във всяка сфера от нашия живот може да срещнем необходимостта от „изключване“ за постигане на по-големи ползи. Ако вплетем тази концепция в контекста на разделното хранене, то една от предпоставките да получим максимални резултати от хранителния си режим е за момент да се „изключим“ от него.  Привидно това „разсейване“ изглежда като безотговорно отношение към изградените ни полезни навици, но всъщност е силен коз за нашия дългосрочен прогрес. Именно такова „разсейване“ са нашите „греховни дни” в разделното хранене или в какъвто и да е режим, който следваме (познати още като cheating days).

Да, взели сме решение да се храним добре и сме приели това да бъде нашият мотив занапред, но средата около нас предлага голямо изобилие, а ние сме човешки същества и понякога имаме нужда да „съгрешим“. Понякога се ядосваме на клиент или на шефа, гаджето ни зареже и страдаме, жената ни е вбесила, прегоряли сме от работа, напрегнати сме до краен предел. Тогава ни се приисква да „теглим една“ и на хранене, и на всичко, и да направим най-нездравословните неща. Добре, направете го :)! В един ден от седмицата пропуснете да бъдете толкова стриктни в храненето си – яжте каквото и както си поискате. Решете, че сряда например е ден за съгрешения и се „разсейте“ изцяло – яжте каквото и както си искате. Направете това изключване, за да постигнете най-добрия си резултат.

Грешките са част от растежа на всяка система и този принцип е валиден и в разделното хранене. В крайна сметка не е важно какво сте яли в сряда, на 01.01.2014г, а с какво се храните в останалите дни от седмицата, месеца, годината. Полезните навици не са такива, които никога не нарушаваме, а такива, които сме приели за част от живота си и ги живеем в по-голямата част от времето си. А в останалата част – на рожден ден, на фирмено парти, на приятелско събиране – разсейте се, ако имате нужда. Хапнете си торта, пиле с картофи, ориз с мляко, баничка или каквото пожелаете.

Ако нямате поводи за „съгрешения“ – създайте си такива! Откъснете се за малко! Хапнете нещо вредно. Ако не сте в добро настроение – позволете си да спите до късно, да не правите нищо, да поплачете примерно, да се самосъжалявате дори. Каквото ви идва отвътре, а не каквото знаете, че трябва да правите.

„Не изисквайте от себе си съвършенство. Ако нещо е съвършено, то растежът му не е възможен. Само несъвършенството може да израства,  да се развива и да се надгражда. Реалността е винаги израстваща, следователно несъвършена.“

– Ошо 

Съгрешенията са нашето изключване. Те са необходимите ни несъвършенства в преследване на своя прогрес. Идеята тук е, че „съгрешавайки“ за кратко, ние всъщност забързаме резултатите, към които се стремим :). Звучи парадоксално нали? Парадоксално е, защото всичко в нашия свят е парадоксално. Промяната е единствената постоянната величина в света.

„Единственият начин да навредиш на тялото си, е да не го използваш.”

 – Джак Лалейн

“Насаме с разделното хранене“, Венета Димитрова

Като допълнение към горния откъс от книгата, бих искала да допълня още три важни ползи от “съгрешенията”, които са конкретно в контекста на Програмата за изграждане на полезни навици:

1. 1. Програмата е създадена така, че да бъде симулация на живота – т.е. както в живота се случва, че има условия, при които просто нямаме възможност да си изпълним навика, така и в Програмата ни сме заложили такива дни, в които пропускаме навика. Учим се, че да пропуснеш ден, два, три или пет дори не е от значение, ако в крайна сметка поддържаш своя навик в 80% от ежедневието си. В Програмата не търсим изграждане на навици в лабораторни условия, където държим всичко да се случва стриктно за 30 дни без грешки – това единствено и само води до краткосрочни резултати. “Съгрешенията” са част от живота, няма смисъл да изискваме от себе си да бъдем на 100% в каквото и да било, защото това би довело най-малко до невротичност и би ни превърнало в не много приятни личности за разговор. :) А освен всичко … прекален светец и Богу не е угоден! Така че нека приемем идеята за “съгрешенията” като един наистина полезен и нужен елемент в 20% от времето при изграждането на здравословни и дългосрочни навици в ежедневието ни, и когато имаме повод – нека им се отдаваме без никакво чувство за вина и провал;
   2. В Програмата ние се учим на умението да се спираме. Когато нямаме повод за съгрешения е добре да си ги създаваме. Защо? Защото човек, въпреки, че осъзнава нуждата от съгрешения, често се случва да е толкова устремен в постигането на дадена цел, че отива прекалено надалеч в гонене на перфектността. Това, разбира се, винаги води до някакъв нездравословен момент в който иска или не човек осъзнава нуждата да поспре за малко и да се възстанови. Именно, за да не изпадаме в такива крайности е нужно ние сами да си създаваме такива “спирки” преди да е станало много късно, когато може би ще са ни нужни доста повече усилия за възстановяване. Ако вземем за пример двама човека, които спорят, смятам бихте се съгласили, че навлизайки все по-дълбоко в един спор и двамата човека стават доста емоционални и от един момент нататък спорът става изцяло безполезен – повтарят се едни и също неща, изваждат се отдавна забравени аргументи, започват обиди, дори без да искаш да обиждаш и прочие. И ако човек няма такова умение да се спира, той би навлязъл в този спор до край, което не би било здравословно нито за него, нито за човека отсреща, нито за отношенията им като цяло. Както казва Джейм Алтъчър – не умееш ли да се спираш – the fuckness begin. :) Така че драги, с регулярните съгрешения, предвидени в Програмата за изграждане на полезни навици, освен всичко се учим и на умението да се спираме, така че когато животът ни постави е неблагоприятно обстоятелства да спрем за глътка въздух, за малко размисъл или дори сам за една разхода – да се спрем преди да е станало прекалено късно; :)
   3. Чрез всяко съгрешение ние откриваме нов път към себе си или научваме по-добре стария път към себе си. Съгрешенията са отдалечаване от нашия по-позитивен аз. Чрез тях ние изследваме нови хоризонти, научаваме нова инфомация от света около нас и се връщаме към себе си. Преценяйки дали информацията е полезна или не, човек решава дали да приложи наученото в своя живот и да се обогати или по-скоро е нещо, което не би добавило стойност в живота му. Но по-голямата полезност от всичко това е, че когато имаме такива планирани кратки отдалечавания и връщания към себе си ние извървяваме пътя към себе си достатъчно често, че той да ни е познат все повече и повече. По този начин, когато някой ден живота ни отведе рекалено далеч в търсенията и изследванията ни на чужди светове и се почувстваме изгубени, ние много по-ясно ще знаем пъти обратно към себе си, в сравнение с това ако никога преди не сме обръщали внимание на отдалечаванията и връщанията към себе си. Чрез кратките съгрешения ние си чертаем и опознаваме хиляди пътища от и към себе си и в момент на трудност – винаги ще може да се върнем към нас и да бъдем със себе си. :)

Заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на навици където изграждаме 10 фантастични и полезни навика, и го правим по един наистина здравословен начин, така че каквото и да се случва – винаги да оставаме до себе си и да работим за по-доброто си качество на живот! :)