Това отново е свързано с очакванията, които човек има към практиката на медитация. Обикновено те са, че медитацията е практика, в която спираме изцяло да мислим. Или практика, в която трябва да потискаме мислите си. И ако се хванем, че имаме прекалено много мисли в главата си по време на медитация – решаваме, че не ни се получават нещата и не е за нас. По този повод имам един любим будистки виц:
„Учителю, смятам, че достигнах най-високото ниво на своята медитация – нямам никакви мисли в главата си. Сега как да продължа своята практика?” – попитал ученикът
„Иди и практикувай още!” – казал учителят
„Но аз постигнах целта си, главата ми е празна от всякакви мисли!” – настоял ученикът.
„Иди и практикувай още!” – казал учителят
„Защо да практикувам като вече съм постигнал целта си?„ – настоял ученикът.
„Каквото искаш прави, само не стой до мен с празна глава” – настоял учителят! :)
Предложения как бихме могли да се справим.
Припомняйте си, че медитацията не е практика, в която спираме да мислим, а е практика, в която наблюдаваме себе си, мислите си, емоциите си. В медитация ние тренираме не да потискаме тези неща, а да оставаме неутрални за тях. Така че, колкото и много да са мислите ви по време на практика – просто ги наблюдавайте. Когато някоя мисъл възникне – кажете си: “О, ето я пак тази мисъл ми възникна. Ок, видях я, пускам я да си ходи.” По този начин действаме с всяка следващ мисъл. Така е и в живота – нещо възниква и ние вместо да го потискаме, по-добре да го отработим по най-добрия за нас начин.
