По време на медитация винаги огладнявам, ходи ми се до тоалетна или ми се схваща крака.

Това важи и за всички други неприятни и дори приятни усещания, които могат да възникнат по време на медитация и да ни приканят да я прекъснем. Когато иска да се разсее, но ние не му позволяваме, нашият ум обикновено започва да използва тялото ни като инструмент да прекъснем практиката си. Това обикновено се случва в моментите когато сме много „заети” и всичко ни е много „спешно и важно”. Сядаме в медитация, ума започва с доводите как офертата ни не е готова, статията ни не е написана, 10 разговора ни очакват днес и т.н. и ако не му обърнем внимание, той често започва да действа чрез тялото и естествените ни нужди, за да ни убеди, че все пак е трябва да прекъснем фокуса си. :)

Предложения как бихме могли да се справим.

Както и при другите пречки – просто наблюдавайте ума. Наблюдавайте как ако не се поддадем на рационалните му аргументи, той започва да ползва тялото ни като средство да постигне желанието си да се разсее. И ще забележите, че ако удържите и на импулсите на тялото да станете – тогава ума ни се упокоява супер силно и навлиза в доста отпуснато състояние. Тук бих препоръчала отново методът, при който се поддаваме на желанието да станем чак на третия път. Т.е. първия и втория път когато ни възникне нуждата да прекратим медитацията си – оставаме с нея и чак на третия път ставаме. :)