Това беше моето най-главно оправдание при изграждането на този навик. :) Когато сме изморени си мислим, че няма смисъл да медитираме, защото и без това медитацията няма да бъде ефективна, което я обезсмисля, нали така?
Оправданията, които може да срещнем са много: „Прекалено съм уморен след работа, за да мога да медитирам вечер”, „Сутрин не съм се събудил още – как изобщо да се концентрирам за медитация?” или „Пролетна умора ме е налегнала и просто не се чувствам добре, за да започна нещо такова”. :)
Предложения как бихме могли да се справим.
- Най-важното нещо тук е да осъзнаем, че не трябва да сме в пълна адекватност или пък липса на умора, за да медитираме. Истината е, че човек може да медитира дори и когато е напълно физически и психически изтощен. Да, когато сме уморени умът ни иска да избяга от практиката, самоконтролът ни е на ниско ниво, волята ни е изчерпана, но ние въпреки това може да седнем за 3 минути и да медитираме. Наблюдавайте в тези моменти ума как се опитва да е супер рационален и да ни убеждава, че не трябва да медитираме точно сега. В същото време обаче няма да ви откаже ако искате да изгубите тези 3 минути във фейсбук или в някой друг сайт. Наблюдавайте този разсеяния нрав на ума и си припомняйте, че вместо да го последвате, винаги може да изберете да изпълните дневната си медитация.
- Ако когато седнете за практика все пак имате усещането, че умората е голяма и медитацията ви не е ефективна – припомнете си, че медитацията не е практика за оценки на това кое е добре и кое не, а практика на наблюдение на себе си. Ако достатъчно дълго наблюдаваме себе си, няма как да не видим и по-неприятните си периоди – когато ни мързи, когато не сме в кондиция, когато се съпротивляваме на нещо и т.н. Да изпълняваме своята практика в тези състояния значи да се учим да оставаме до себе си и в трудните моменти, вместо да бягаме от тях. Просто оставаме в тази неперфектност, опитваме да я заобичаме и свикваме с нея, че я има и че е част от нас;
- Превърнете умората във възможност да задълбочите медитацията си. Ако трябва да сме честни именно когато сме наистина изморени съзнанието ни е максимално отпуснато и много по-лесно може да навлезем в пространството на настоящия момент. :) Представете си, че сте бягали 15 км със сетни сили, напълно изтощените сте, стигате края, затваряте очи и в този момент не съществува нищо, само дъха. Там няма мисли за сметки, догатки, чудения, варианти за бъдещето и други подобни. Когато сме в тотално изтощение, само затваряме очи и сме в тишината. Така че когато се чувствате изморени обърнете внимание, че ако преминете началната съпротива, след това сядайки за медитация умът ни всъщност е доста по-притихнал и отпуснат в практиката отколкото ако сме в по-активна и будна позиция; :)
- Не спете прекалено малко или прекалено много, за да не сте толкова уморени. Да се наспиваме – съвсем просто правило за повишаване качеството живота ни, което много хора пренебрегват. :) Сънят е изключително обширна тема, която ще разгледаме по-обстойно в навика за ранно ставане, но тук е добре да се спомене, че в дългосрочен план и прекалено малкото време за спане и прекалено многото време за спане води до раздразнителност, умора и намалява физическите и психическите способности на човек. Съответно ни създава усещането, че постоянно сме уморено, дори и когато няма от какво толкова да сме изморени. В общия случай е добре да поддържаме време за сън от 6 до 9 часа на ден. Ако спим оптимално добре, умът ни ще е по-склонен да се поддава на нашите насоки за медитация без постоянно да иска да се разсейва;
- Ако все пак с чувствате наистина изтощени, за да седнете дори и за 1 минута в медитация – ОК. Бройте го като ден за съгрешение и практикувайте разбиране и съчувствие към себе си. :)
