Да, в повечето случаи човек си следва установената рутина, но реално винаги се случва да имаме различни дни, в които нещата се случват по различен начин. През уикендите спим до по-късно, пътуваме, ненадейно ни дойдат гости, децата са решили да не ни оставят на мира и т.н. :) Всичко това не е предпоставка да си пропускаме практиката, а по-скоро възможност да си упражним умението да бъдем гъвкави в най-различни ситуации и да запазваме практиката си дори и в най-предизвикателните си дни; :)
Предложения как бихме могли да се справим.
Тук има различни начини за справяне с това предизвикателство в зависимост от конкретната ситуация:
- Когато знаем, че ще има някаква промяна в ежедневието ни е добре предварително да обмислим вариантите как и кога ще е добре да си изпълним практиката. Преценете как горе долу ще изглежда денят ви и вижте къде е най-добре да си планирате времето за медитация. Опитайте да бъдете гъвкави и да изпълните практиката си дори ако е в най-нетипичното за вас време и място. Бъдете експериментатори. :)
- Когато нещо неочаквано възникне точно преди да започнете медитация – решете веднага за кой следващ час може да преместите практиката и си сложете напомняне, за да я изпълните тогава. Например ако медитацията ви е сутрин преди работа, но точно тогава ви звънне майка ви и ви помоли да свършите нещо спешно за нея, вие ще отложите медитацията, но винаги може да прецените кога по-късно през деня ще имате 3 свободни минути и да си насрочите медитацията за тогава (дори и това да са 3 минути в тоалетната на работа). :) Така че – ако пропуснете своето време за практика – решете кога ще я изпълните в рамките на деня и си сложете напомняне на телефона да ви напомня;
- Ако когато напомнянето ви се появи, но вие все пак няма как да се отделите за медитация – може да се опитате да превърнете това, което правите в момент на медитативна практика. Т.е. каквото и да правите, когато напомнянката ви се обади, опитайте се да присъствате изцяло в това, което правите. Да осъзнаете какво точно правите, автоматично или съзнателно го правите, тази дейност полезна ли е за вас, спешна ли е, важна ли е или някаква фалшива нужда, която например отразява желание ви да сте заети, а не е истинска нужда от действие. Ако не може да се отделите за медитация, опитайте се да бъдете изцяло настоящи в това, което правите – наблюдавайте мислите и усещанията си относно тази дейност и така превърнете този момент в момент на медитация;
- Ако все пак се случи така, че въпреки вашия план и въпреки напомнянията, които сте си сложили, просто не ви се отдаде възможност за медитация – практикувайте толерантност към себе си. Много хора са силно мотивирани да изградят плътен навик на медитация в ежедневието си и когато нещо се случи и те пропуснат да си я изпълнят – започва вътрешно обвинение. Ако се хванете в подобен момент – вместо глупави обвинения и критика, практикувайте толерантност и съчувствие към себе си. Всеки, включително и ние самите пред себе си, правим най-доброто, на което сме способни в дадения момент. Не изисквайте от себе си перфекционизъм, ако пропуснете – бройте го за регулярно съгрешение, отпуснете се и на следващия ден просто се върнете към пактиката си. :)
