Това отново е една от най-срещаните пречки пред изграждането на навика за медитация. Много хората, особено тези, които имат по-активна нервна система усещат ума си в една постоянна хаотичност на мисли, чудения, варианти и прочее. Усещането е, че не може да се концентрираме дори за 2 секунди, пък какво остава за цели 3 минути. Познавам добре това усещане. :)
Предложения как да се справим.
- Важното тук е да разберем, че най-естественото нещо, което се случва с ума е той да се разсее. :) Да, с времето и с практиката на медитация това разсейване намалява, но абсолютно всеки ум продължава да си се разсейва, пък било то и да е ума на Далай Лама. Реално ако сме постоянно концентрирани, няма да има за какво да практикуваме. :) И затова, моментите когато ни липсва концентрация са най-подходящите моменти за медитация, защото ние усъвършенстваме практика си именно извървявайки пътя от разсейването към връщането в своя фокус. Така, че вместо да бягате от моментите, в които ви липсва концентрация – търсете ги – именно те засилват практиката ни. Всеки път когато се намерите в състояние на пълна липса на концентрация, затворете очи и се върнете към дъха си. Оставете го да ви води за няколко секунди; :)
- Ако когато намерите себе си в момент на разсейване все пак ви е трудно да се върнете към концентрацията си – наблюдавайте тази разсеяност в своята практика. Наблюдавайте нуждата на ума да се прикрепи към някоя мисъл, за да е спокоен, че всичко е наред и не бездейства. :) Т.е. ако не можете да се концентрирате върху дъха, просто наблюдавайте възникващите мисли в главата си и ги пускайте да си ходят без да се прикрепяте за тях или да ги изживявате по някакъв начин.
- Опитайте да изхвърли очакванията си за това как трябва да изглежда и да не изглежда медитацията. Много често с течение на практиката започваме да си създаваме някакъв образ в главата за това как трябва и как не трябва да изглежда една медитация. И ако случайно в някой от дните медитацията не ни се получи както трябва, ние веднага започваме порицание защо не ни се получава. :) Ако се намерите в подобен момент, просто си припомнете, че нищо не е „трябва” в медитацията и че тя, както всичко останало, може да се прояви във всякакви варианти. И ние вместо да я вкарваме в калъпа на очакванията си и да я „поправяме” ако е извън тях – може просто да я наблюдаваме такава каквато е в настоящия момент. Това е. Просто наблюдаваме какво се случва, пък било то и да се случва пълна липса на концентрация в тази конкретна практика. :)
