Една от презумпциите, които хората сме приели като правилен начин на живеене е, че трябва да живеем в отсъствие на неразположения и болка. Да, но просто няма как да сме постоянно извън неразположенията и болката. Те идва и даже понякога остават за дълго в живота ни. И както е естествено те да възникнат в живота, така е и естествено да възникнат по време на практиката ни. Ако подобно нещо се случи – ако ви заболи кръста, врата, крака или друго по време на практика – преместете вниманието си от дъха към болката, наблюдавайте я за кратко с разбиране и после отново се върнете към фокус върху дъха. Ще забележите, че ако не обръщате прекалено много внимание ако нещо когато ви заболи, болката значително намалява. Ако върнете фокусът върху дъха си, физическата болка в повечето случаи дори изчезва, защото в по-голямата си част тя е просто съпротивлението на ума към практиката.
Разбира се, ако болката стане прекалено алармираща и нараняваща – тогава прекратяваме практиката си. Идеята тук е да правим ясна разлика между реална болка и болка, която идва, за да ни разсее, но ако не й обърнем внимание – бързо си отива.